phone: +359 888 56 98 87 | email: InLove@bocreations.com | Български English

Изкуството на сватбената фотография през погледа на Влади Балевски

Да напишем приказка…

Вярвам, че за всеки от вас, който е имал щастието да преживее великият момент на сватбата, следващите редове ще бъдат изключително интересни, защото ще си спомни за красотата, за вълненията, за най-хубавото или за гафовете, които с днешна дата приема с усмивка, а най-накрая ще отвори сватбения албум. И спомените ще оживеят. Нека заедно с Влади Балевски да преживеем още един път сватбения ни ден, а на тези, на които предстои да пишат приказката, да четат внимателно.

Влади, от кога снимаш?

– От както се помня. В семейството ми съм заобиколен с хора, които говорят за снимки. Дядо ми е художник и любител-фотограф, който насочил и двете си деца към фотографията. Покрай майка ми (професионален фотограф повече от 40г.) държа апарат от малък и снимам. Обичам да снимам хора, да улавям моменти, но определям себе си преди всичко като сватбен фотогарф (макар, че не снимам само сватби).
Първата сватба, която снимах, беше преди почти 15 години на мои приятели. Като християнин, вярвам в брака, че това, което се случва в този ден, е за цял живот и хората заслужават да получат онова, което ще има стойност след 30-40-50 години.

Какво разказваш на младоженците?

– Обикновено на нашите предварителни срещи дълго разговаряме за това, което чувстват, желаят и очакват. Провокирам ги да споделят мечтите си, да погледнат на сватбения ден като едно романтично събитие, за което с гордост ще разказват всеки път, когато показват сватбения си албум. Срещите ми с тях често надхвърлят два часа – време, което неусетно минава в приятен диалог. Доколкото мога, на базата на опитът се старая да помогна с полезни съвети и идеи. Стремя се да им обърна внимание на всеки детайл, така че сватбата им да стане неповторима. Вярвам, че дори и в нашите трудни български условия (традиции, които често се изразяват в ритуали, за които никой няма обяснение; сблъсък на поколенията – родителите искат това, което е било по тяхно време, а младите хора търсят различното, ново, романтично изживяване, което сме виждали по американските филми) може да се напише приказка. Понякога някои мои съвети спомагат на младоженците в оптимизирането на бюджета за сватбата, правилният избор на служебни лица (сватбена агенция, DJ, видеооператор, гримьор и фризьор, водещ за изнесена церемония, украса). Защо го правя ли? Защото това рефлектира и на моята работа. Много важен е изборът на добрия DJ, който прави купона или може да го провали, каквито случаи съм имал. Правилната украса създава невероятна атмосфера, когато детайлите са изпипани, булката е спокойна и аз се наслаждавам на това, което правя. Искам да снимам и да правя перфектни неща в едни по-добри условия, а в нашата държава това понякога е голямо изпитание поради трудните условия.

Защо трудни условия? Държавата ни все пак е толкова красива…

– Да, красива е, но условията са трудни. Ресторантите ни не са големи – с високи тавани, широк дансинг, добре осветени; парковете ни не приличат на американските (особено в София, където уж имаме големи паркове. Веднъж един американец ми каза: „Имате хубави паркове, но нямате една здрава пейка в тях”. Помня, когато правихме една сесия в малка красива градинка. Младоженците бяха седнали на счупени и надраскани пейки – просто нямаше други – но се получиха много добри снимки. Понякога се налага да правим „АРТ” от дефектите. Когато преди две години бях в Америка и на сутринта погледнах красивите градинки пред къщите, душата ми просто не можеше да понесе тази красота. Представях си, че пред всяка къща снимам булка поне по два-три часа. Когато условията са благоприятни, самата обстановка „крещи” – „снимай още, снимай!”. Всъщност София не е най-хубавият град в България за сватбени снимки, дори напротив. Ето защо често правя фотосесия след сватбата и се получават неповторими снимки на различни места из България (снимал съм на морето, по полетата, в Родопите…).

А когато даваш съвети на младоженците, вслушват ли се в тях?

– Разбира се. В процеса на разговор осъзнават важността на препоръките ми и още тогава ми гласуват доверие. Една двойка искаше сватба на морето, на самия бряг – на пясъка. Но им казах – как ще се справим с любопитните хора, които по бански ще дойдат да гледат, да не влизат в кадър? А как гостите (особено дамите с високи токчета) ще влязат на пясъка за изнесената церемония? Тогава умувахме над всеки детайл, който ще повлияе върху облика на самото тържетсво и снимките после. И всичко мина перфектно! С тази двойка бяхме правили годежна фотосесия преди сватабата и самите те на нея се увериха, че за красивите снимки е нужно и време, и спокойствие. Ето защо обсъдихме варианта в сватбения ден да направим кратка сесия, а в отделен ден след това да направим на морето и самата сватбена фотосесия. И се съгласиха. Месец след сватбата отново отидохме до морето и направихме страхотна фотосесия на голф игрище, на морския бряг, без странични хора. Именно заради това тяхно отношение към мен и работата ни, аз нарекох сайта си СВАТБЕНА ФОТОГРАФИЯ ЗА ХОРА С ОТНОШЕНИЕ, а на сайта си им отделих специална ВИП ГАЛЕРИЯ.

А къде е тайната на успешните снимки?

– Колкото и да е добра техниката, с която снимам, както и опитът, който имам, всъщност тайната на хубавите снимки, е в самите младоженци. За добрите сватбени портрети трябва време. То е като секса – с колкото повече време разполагаш – толкова по-хубаво. Преди години често са ме вмъквали между църквата и ресторанта и съм имал около 20 минути, което е повече от недостатъчно. Сега вече, освен фотосесиите в отеделен ден, които всяка година стават повече и повече, в сватбения ден ми отделят поне час и половина-два, без времето за придвижване от църквата и до ресторанта.

Все пак в сватбения ден думата „спокойно” трудно се вписва…

– Напротив, възможно е, след като подготвя младоженците. Предварително ги предупреждавам от кой трябва да се дистанцират по време на подготовката, понякога се налага да отдръпна някой от гостите, който несъзнателно досажда. Примерно – на булката й правят прическа и грим. В този момент започва да звъни телефона, за да я попитат как да стигнат до ресторанта, особено ако гостите идват от друг град. 20 души да звъннат, по една минута да говорят – това са поне 20 загубени минути. Тя не може да се концентрира. А има нужда от спокойствие – както да се подготви, така и да се наслади на всеки един миг, включително и от подоготвката, дори в моментите на очакване идването на младоженеца. На една сватба бях посъветвал булката да си остави достатъчно време, за да се наслади на подготовката. Когато тя бе готова, момичето се беше отпуснало на леглото, гледаше си записките на сценария. В този момент влезе майката и се развика защо е измачкала леглото?! „Сега ще дойдат гостите…!!”. Булката се разстрои, стана и излезе. Тогава майката видя една саксия, която не била на правилното (според нея) място и я премести; като  се върна булката – хвана саксията и я върна на предишното място. Скараха се жестоко, за нещо напълно безсмислено. Наложи се да успокоявам и двете, да ги прегръщам. Така че понякога влизам и в ролята на психолог. Едни други младоженци се скараха след църквата, седнаха в колата и час и половина, докато трябваше да бъдат снимките, си мълчаха. Най-голямото предизвикателство на сватбената фотография е в раздела фотосесия. В този момент младоженците трябва да станат артисти, да са романтични, да покажат, че се обичат, което наистина е така. Човек трябва да преодолее първичните емоции. Те не са свикнали да застават пред обектива и да възприемат, че сватбената фотография е повече от снимане в ресторанта. Тя е голяма отговорност, която трябва да оправдая. Най-голямото признание, което съм получил е от една булка, която каза – „На фотосесията след сватбата изпитах по-голямо удоволствие, отколкото през целия сватбен ден!”.

А имало ли е гафове? Какво правиш, ако е лошо времето?

– От професионална гледна точка не съм имал. Иначе няма лошо време – има студено, хладно, дъждовно, зимно време, но във всеки един момент има очарование. Снимал съм по два часа фотосесии в дъжд, в сняг, на 40 градуса жега, нощни снимки…

Има ли разлика между българските сватби и между чуждестранните?

– Да. В чужбина обръщат много сериозно внимание на фотографията. Отделят в сватбения ден по 2-3 часа за снимки с родители, шаферки, с гостите. Когато настъпи времето за снимки само на младоженците, гостите търпеливо чакат. Освен това изпипват детайлите, така че да няма изненади. В България това също се случва, но обикновено, е когато и двамата младоженци са живели в чужбина дълги години и са видели как стават нещата там; или пък единият от двамата е чужденец и част от гостите не са българи. При обичайните български сватби не е така. Помня една булка, която категорично беше предупредила, че не иска музика, когато идват да я вземат от дома й. Да де, но чичо Иван реши да направи изненада и пристигна с духовия оркестър! Шокът за нея беше много голям. Един друг случай си спомням – булката беше много красива (красиви са българските жени!), младоженецът е дипломат. При извеждането от блока, точно когато излиза булката, някой си чичо Гошо тръгнал за село по потник, беше летен ден. Качил, милия, на Жигулата един бидон и се опитва да тръгне покрай хорото, което се вие пред блока. Събраните отпред хора му пречат и той спира насред гостите, за да гледа шоуто. Картинка – един път! И после как да сложа в луксозния сватбен албум булката на фона на „накацалите” по балконите на панелния блок любопитни съседи?!  Или на фона на некролозите и обявите на ключарите, залепени на входа на блока?! Такива „екстри” в чужбина не съм виждал.

Бил ли си гост на сватба?

Да, няколко пъти, но винаги съм снимал повече от самия фотограф. Не мога да отида на сватба и да не си нося апарата. А като го нося – как да не снимам?!

Какви съвети ще дадеш на младоженците?

Първо – мечтайте, защото всяка една мечта може да се реализира. Когато питам младоженците какво искат от сватбата си – всички казват – да е весело. Всъщност няма човек, който да не иска това. Но те трябва да развихрят фантазията си, да излязат извън представите за ресторанта. Другият ми съвет е – отделете повече време за всяко нещо в сватебния ден, за да се насладите пълноценно на всичко, което се случва. Особено си дайте време за фотосесията – то ще ви се върне. Обикновено избират сватбен фотограф по портфолиото му със сватбени портрети, а за тези снимки всъщност не предвиждат много време. Не бива да е така. Когато си направят сватбения албум едва ли ще го напълнят със снимки от ресторанта, а и техните деца, внуци, приятели след години ще искат да гледат младоженците и снимките, показващи красотата и любовта им в този ден.

Елена Икономова за сватбена агенция Bo Creations~

Tags: , , , ,