phone: +359 888 56 98 87 | email: InLove@bocreations.com | Български English

Сватбени традиции

Традициите не са това, което бяха – тази често повтаряна фраза, като че ли лека – полека започва да се превръща в нещо като норма на поведение и отричане на някои наложени с времето ритуали, свързани с различни празнувания. Сватбеното тържество също не прави изключение и не излиза от общия контекст. В края на краищата спазването на традициите в този толкова важен ден си остава въпрос на личен избор, но може би би било хубаво, а и любопитно да се запознаем с някои традиционни сватбени обичаи у нас и по света.

В България допреди 10 -15 години сватбата се изчерпваше само до подписването на граждански брак в Ритуалната зала и последващo обедно тържество. Сега все повече двойки след гражданския брак сключват и църковен (който според новите разпоредби на Българската православна църква ще бъде позволен само в неделя) и предпочитат да организират вечерно тържество за близки и приятели.

Ритуалите, които се спазват у нас по време на сватбеното тържество, отдавана са излезли от чисто българския си контекст и представляват интересна сплав от типично българска традиция и силно влияние от традициите в Западна Европа и Америка.

Ето някои от основните ритуали по време на сватбите в България:

Посрещане на младоженците

Когато влизат в ресторанта, младоженците се посрещат с бяло платно, поръсено с цветя, а на някои места и с парички. Смята се, че цветята и монетите символизират безоблачния и богат живот, който очаква младото семейство.

Спазва се и една от най-старите български традиции – захранването. Честта да изпълни този ритуал се пада на свекървата. Тя посреща младите с питка, сол и мед. Първият залък от питката задължително се дава на булката. Той трябва да е солен и да символизира лекотата, с която тя ще преодолява трудностите, които ще й предложи семейният живот. След това солен залък се дава и на младоженеца. Вторият залък е сладък – символ на сладките мигове в бъдещия съвместен живот на младоженците. Кумовете също получават сладки залъци, за да споделят сладките моменти в живота на новото семейство.
Шампанското

Наздравицата с шампанско също е обичай, който се извършва в началото на сватбеното тържество.Младоженците и кумовете си казват наздраве, като поверието гласи, че ако останат капки в чашите, ще има сълзи в очите на младите. Ако желаят те могат да хвърлят чашите след това, защото се смята, че счупеното носи щастие. След този ритуал кумът казва и първото “Горчиво” (мнозина смятат, че възгласът „горчиво“ при наздравиците е типичен руски обичай, който е пренесен и у нас).
Ритане на менчето

В едно менче се слагат бяло и червено цвете. Бялото е символ на мъжка рожба, а червеното на женска. Булката рита менчето и според традицията, което цвете първо се покаже – такава ще е и първата рожба на младото семейство.

Реч на кума

Кумът е най-важната фигура след малдоженците. Ето защо именно на него се пада честта да вдигне първия тост на тържеството и да пожелае нещо на младото семейство. След това му се пада да поведе и първото хоро – кумовото.

Първи семеен танц
Това е песента на младоженците, която те предварително са си избрали. Най-често става дума за блус, който е и първият “законен” танц на младото семейство.
Разчупване на питката
Този ритуал се изпълнява по средата на сватбата. Младоженците се обръщат с гръб един към друг с вдигнати ръце. Кумата държи над главите им питка, която двамата трябва да разчупят. Смята се, че който успее да отчупи по-голямото парче, той ще командвa вкъщи.
След този ритуал младоженците, заедно с кумовете минават през всички маси, за да поздравят гостите и да им кажат наздраве. Това е и моментът, когато гостите дават своя дар към младото семейство – под формата на подаръци или пари.

Дарове за кумовете

Младоженците са приготвили петел и торта за кумовете. В подходящо време, младоженците избират момче и момиче от гостите си, които се справят добре с танците. Те ще трябва да танцуват ръченица пред кумовете с тези дарове. Кумовете пък имат задачата чрез надиграване или купуване да си вземат тортата и петела. Целта на танцьорите е да съберат колкото се може повече пари и да пазят даровете да не бъдат откраднати от кумовете.

Булчинско хоро или танц на булката
В зависимост от региона, в който се прави сватбата , се изпълнява или булчинско хоро, или танц на булката. При първото, под звуците на хоро, булката с букет в ръка повежда хоро.Целта е гостите да вземат букета и да поведат хорото. Но при всяко взимане на букета се оставя банкнота в специална кошничка. Ако се предпочете втория вариант – вместо хоро се пуска блус и който желае може да танцува с булката, но се дава банкнота на младоженеца. Подобен ритуал има и в Унгария и е известен като „танц на парите“. При него на сватбеното празненство всеки, който пожелае, може да танцува с булката, но срещу известна сума.

Разрязване на сватбената торта

Младоженците разрязват заедно сватбената торта и всеки захранва другия, като след това избират двойката сред гостите, на която също предстои да сключи брак и тази двойка също се захранва с торта.

Хвърляне на букета
Това също е сравнително нов обичай. Булката събира на дансингна всичи неомъжени момичета и без да гледа хвърля своя булчински букет. Което момиче го хване, значи тя ще е следващата, която ще се омъжи.

Хвърляне на жартиера

Този обичай е като предишния, но се отнася за мъжете-ергени. За целта обаче булката трябва да има жартиер. Тя сяда или се качва на стол, а младоженецът трябва да го свали без ръце, само със зъби. После го хвърля към събралите се ергени, като се смята , че който от тях го хване – той ще се задоми пръв.

След като се запознахме с това, което се случва по време на българските сватби, нека сега да насочим поглед към някои типични сватбени обичаи и традиции в католическия свят.

Според традицията булката трябва да носи със себе си в деня на сватбата 6 неща:

-нещо, взето назаем: то символизира привързаността на близките хора, които остават близо до нея и при този преход от старото към новото;

– нещо подарено: да напомня за любовта на скъпите хора;

– нещо синьо: в Древността синият цвят е символизирал чистотата и е бил цветът на булчинската рокля;

– нещо старо – то символизира живота, който остава назад и важността на миналото, която не бива да се забравя при прехода към новия живот;

-нещо ново- символизира новият живот, който започва

Халки:

Практиката да се носят сватбени халки води началото си още от Древен Египет. Египтяните вярвали, че са открили вената, която започвайки от левия безименен пръст, стига до сърцето: дори вярвали дълго време, че през тази вена преминават чувствата.

“Поставянето” на пръстена означавало гарантирането на вярност.

Пръстени, които да затвърдят съюза между двама души , са си разменяли и древните римляни- при тях значението на брачните халки било още по-голямо, тъй като самият акт на разменянето бил достатъчен, за да бъде брака легализиран.

Булчинската рокля:

Традицията булката да е облечена в бяло води началото си от 18 век и символизира девствеността и чистотата.

Булките в Древен Рим са били облечени в жълто и оранжево.

Китайските жени са се обличали в червено.

В наши дни червеното е цветът на сватбените одежди на индианските булки.

Булките от благородническата каста във Византия били облечени в рокли от червена коприна със златни бродерии и скъпоценни камъни.

В наши дни наред с бялото, кремавото е другият най-използван цвят от булките.

Булчински воал

Воалът също произлиза от Рим и изобщо не символизира свенливостта на булката, а някои политически причини, които били основополагащи при брака. По онова време бъдещите съпрузи не са имали възможността да се срещнат преди брака.

Булката покривала лицето си до края на церемонията – да не би младоженецът да размисли и да се откаже от брака!

В края на церемонията булката показвала лицето си и представете си какви не дотам приятни изненади очаквали понякога горкия съпруг!

Бонбони:

Традицията през Античността повелявала да се приготвят малки торбички от тюл, а днес от дантела, пълни с бонбони, които задължително са в бяло и се раздават в деня на сватбата. Те символизират това, което не трябва да липсва на младоженците:

  • Здраве;

  • Плодовитост;

  • Дълъг живот;

  • Щастие;

  • Богатство;

Ориз:

Според традицията оризът, който се хвърля върху младоженците, символизира плодовитост.

Сватбен букет:

Смята се, че букетът е последният етап от годежа и последният дар на младоженеца към булката преди сватбата. Традицията повелява той да го прати рано сутринта в дома на булката, но в наши дни булката сама избира букета си в зависимост от роклята си. В някои страни свекървата е тази, която го подарява. В края на сватбеното тържество булката хвърля букета към всички неомъжени жени и се смята, че тази, която го хване, ще се омъжи до една година.

Меден месец:

Младоженците в Древния Рим е трябвало да ядат мед през цялото времетраене на “луната”. Оттук идва и произхода на наименованието “меден месец” – символизира първите, сладки моменти от семейния живот.

Любопитно:

Индия

По какво се познава омъжената индийка?

На челото между веждите тя носи точка, наречена бинди. Смята се, че тази точка е „третото око“, което отдалече вижда опасностите и заплахите, които грозят семейството. По средата на косата на омъжената индийка минава тъмночервена пътечка. На шията й виси златен синджир – „мангаласутра“ с не по-малко от 7 дрънкулки по него, които според поверието пазят брачното огнище. На краката омъжената жена носи сребърни халки – задължителнона втория пръст.

Омъжената индийка си има свой празник, наречен “корбачот”. През целия ден тя нe се храни, нито пие вода, а вечерта, когато съпругът се прибере, му измива краката. Той й поднася подаръци и чак тогава започва голямото ядене.

Япония

Гостите на японските сватби обикновено не присъстват на самата сватбена церемония, а на специално устроен прием след нея, наречен “кекон хироен“. За него гостите получават специална покана, като трябва веднага след нейното получаване да потвърдят дали ще присъстват. Прието е вместо подаръци да се дават пари на младоженците. Парите трябва да са затворени в специален плик, наречен „шугу-букуро“, като името на съответния гост се изписва задължително върху него. Пликът с парите се оставя на входа на мястото, където се провежда приема, а гостът отбелязва присъствието си в специална книга.

По време на празненството булката сменя три костюма – пъстро кимоно, наречено “учикаке“, цветна рокля и специално бяло кимоно – „широмуко“. Има два вида сватбени кимона за младоженеца („хаори-хакама“ и „тукседо“.), като изборът зависи от тоалета на булката.

Стар японски обичай е всеки един от гостите да поздрави младоженците с реч или песен. Младото семейство седи през цялото време на специален подиум, от който слуша поздравите си. Ролята на кумовете в церемонията играе по- възрастна двойка, която следи за реда на празненството и седи на подиума до младоженците. В края на приема гостите получават подаръци, наречени „хикидемоно“. Те обикновено представляват сушена риба тон или захар, символи на щастие, както и дребни сувенири.

Армения

Като всеки народ така и арменците имат сватбени традиции, характерни само за тях. Оглеждането на родителите за снахи и зетьове се практикува и в наши дни. Имало е хора, наречени “пишираджи”, сватовници, които са уреждали първите разговори между родителите на младите. Първо са се срещали за “връзване на дума” – хоск габ. Участват родители, няколко роднини, девойката и момъка и се уточнява деня на годежа. На самия годеж е характерна почерпката с различни видове сладкиши, непременно бадемови специалитети, бонбони, ликьори или вишновка. Присъстват много роднини, но най-важен гост е свещеникът. В средата на стаята е поставена маса с наредените подаръци от годеника за годеницата и обратно. Свещеникът поставя пръстените на годениците. Обикновено те са златни, като този на годеника е с монограм или камък, а на момичето – с рубин или диамант. От този момент годениците имат право да се показват заедно в обществото, да правят посещения на роднини. До датата на сватбата годеницата приготвя чеиза си, в който винаги има дантела. По това време годеникът обзавежда общия им дом.

Все още е жив обичаят да се съберат приятелите на годеницата последната вечер преди сватбата, за да “се разделят” с нея и да отправят пожелания за щастие. На следващия ден, на самата сватба, младоженецът занася подаръци на кумовете и ги взема, за да отидат заедно до дома на булката. Обикновено черковните венчавки се извършват вечер. В черквата свекървата подарява златни бижута на снахата, а на младоженеца – пръстен (ако синът й е един или първороден). Този пръстен се предава от баща на син и има особено значение за рода и семейството.

Обичай е всички гости да отиват в удобен за тях ден, в продължение на цялата година, и да занесат подарък на младоженците.

Българските мюсюлмани

Сватбените обичаи при турците в България са характерни само за тях и са доста любопитни.

При мюсюлманите Имамът не изпълнява ролята на свещеника както при християнската венчавка, а по-скоро ролята на служебното лице при гражданския брак и само благославя младоженците. При исляма бракът е строго регламентиран договор, но има голяма доза свещена натовареност. Турците считат брака за свещен дори и в случаите, когато не присъства духовно лице или няма религиозна церемония.

Инициативата за женитба винаги била в ръцете на бащата на момчето. Когато избирали някое момиче, родителите на момчето изпращали пратеник – “гюрюджю” (гледач), който отблизо да прецени и разбере дали родителите му ще бъдат склонни да я дадат на въпросния момък. Бащата на момичето искал башлък, цена за дъщеря си, като при тази цена непременно се отбелязвала и красотата на момичето. След това споразумение вече се извършвал годежът, на който не присъствали младите. Родителите на момчето “белязвали” годеницата (биринджи нишан) с подаряване на накити и облекло. От този момент нататък наричали младите нишанлъ (белязани).

Между два байрама сватба не се прави. Обикновено сватбите се правят есен (четвъртък или неделя) след прибиране на реколтата, а в Кърджалийско – на тютюна. Тогава започва успешна подготовка за сватба (ниглях).

В навечерието на сватбата у момичето се прави къна геджеси, а у момчето – даул чалдърмак (прощалните моминска и ергенска вечер). Преди сватбата, в една стая в дома на булката, се разпростира целия й чеиз, за да бъде видян и преценен от всички.
В деня на сватбата булката се къпе, след което жена къносва косата й, глезените й и китките на ръцете. Аналогично на къносването на булката е бръсненето на младоженеца.

Според обичая при пристигането на младоженеца в къщата на булката, той трябва да напълни лявата й обувка с пари. Ако парите се сторят достатъчни, пускали младоженеца в една добре приготвена стая, завеждали забулената невеста и пристигал ходжата, който в присъствието на двама свидетели извършвал бракосъчетанието, съгласно ислямския канон.

След това свекърът се разплащал с бащата на булката, музикантите засвирвали хоро, свекървата пръскала дребни стотинки и бонбони, ориз или жито. И се тръгвало за дома на младоженеца. Там свекървата посрещала младоженката с хляб, менче с вода и я захранвала с различни по вкус неща: сладки, горчиви, кисели, солени, лютиви, мед и масло. След сватбата и гезето до родителите на булката, младоженецът я водел на гости при седем души свои роднини в продължение на седем дни. По този начин той я запознавал с роднините си. Това е “златното време” за младоженците или както също се нарича сега “меден месец”.

Екзотична сватба в Полинезия

Няма съмнение, че Френска Полинезия е едно от най-романтичните места по света, а вече и предпочитано място за сватбени церемонии на плажа на островите Таити, Моореа и Бора Бора.

Редица младоженци, които искат да прибавят щипка екзотичен привкус към своя сватбен ден, прибягват до таитянска сватбена церемония в автентичното селище Tiki Village. При него двойката пристига с кану и е посрещната на брега от местни музиканти и празнично облечени таитяни, които танцуват под звуците на музиката. Местните жители отвеждат булката до церемониална къщичка, където я приготвят за сватбата – масажират тялото и с маной ( уханно масло от кокос) и я обличат като таитянска принцеса. В същото време младоженецът е пременен като таитянски вожд и е татуиран. След това в селцето започва церемонията , на която присъстват местния жрец и жителите на селцето и която е обгърната с редица магически ритуали и заклинания. Накрая жрецът благославя младоженците под съпровода на нежни песни за влюбените, изпети от таитянките. Вълшебно, нали!